Съзнателното променяне е много деликатен и същевременно трудоемък процес.А може би аз го възприемам така, тъй като всички имаме субективен опит? Както и да е – етапите в повечето случаи са едни и същи.

Първо е препястствието да се прави разлика между война със себе си и извършване на трудна работа със себе си.Обикновено границата между двете е ефирна.И така първото, на което човек би трябвало да се научи, когато за първи път тръгва по пътя на съзнателното променяне, е да различава промяна от съпротивление.
Точно както когато следваме течението, при съзнателното променяне ние не можем да се променим от раз – тогава винаги има съпротивление.Трябва съзнателно да се изградят такива условия, които да са максимално близки до естествените обстоятелства – постепенни, последователни, специфично ритмични, като няма нищо ненужно и всичко случващо се е крайно нарочно.Така е – само господ може да направи такава съвършена съдба.И когато човек е наясно, че е далече от осъществяване на капацитета си на бог – какъвто е – си дава сметка, че е възможно да е сгрешил на всяко едно място поотделно или на всички едновременно.Само че още нищо не може да стане ясно, без да се направи опит.

И когато идва първият опит, идва и второто препятствие – да се направи разлика между напредък и изоставане.
Две субективни оценки, което означава, че като понятия могат да бъдат заменени от една единствена дума, и това е опитът.Правейки първия опит ние се впускаме в първият акт на оценяване – а оценяването е безсмислен похват на разума.Дори и да сме обучили ума си да не оценява събитията, да не съди обстоятелствата и да извлича по-дълбок смисъл от живота, срещу това ще има силет тласък в оценяването от страна на обществото – хората, с които живеем, работим, общуваме и така докато стигнем до погледите на хората по улиците и общественото мнение.Това е мощен агресор, на който малцина устояват дълго и още по-малцина устояват въобще.
Читателят би трябвало отдавна да се е сблъсквал с този противник и за него да не представлява нищо непознато, за да вижда трудност…но в крайна сметка, силата на този противник зависи от слабостта на читателя.Социумът ВИНАГИ удря слабото място, а в случая – слабото място е нещо толкова несигурно, крехко и съмнително, че дори самият човек не вярва абсолютно на това, което прави със себе си.Общественото мнение е противник, към чиято сила никога не може да се привикне именно заради този факт.
Ключът към тази загадка, както винаги, е един и същ – човек в никакъв случай не бива да се впуска в оценяване и съдене на обстоятелствата.Това, което прави със себе си и което се случва с него не подлежи на оценка, само на съзерцание и документиране.

С преодоляването на тези две препятствия настъпват първите промени в човека, който съзнателно се стреми да се промени.Той трябва да спре да се заблуждава – промяната не е физическото му състояние и физическият резултат не е това, което преследва.Препятствието тук е, че човек трябва да си ПРИЗНАЕ, ЧЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛ.Трябва да спре да очаква промяната, да спре да следи за физически резултати, той вече Е променен и трябва да си даде сметка за това.Доказателството за това е самата природа.
Механизмът на природата е „подобното привлича подобно“.Микробите атакуват само разлагащата се материя.Хищниците ядат само месо, рибите живеят във водата.Няма микроби там, където няма разложена материя, няма хищници там, където няма месо и няма риби там, където няма вода.
Обществото ще започне да изхвърля този човек и за него ще стане все по-трудно да запазва необходимите си връзки с него.Също така този човек сам ще започне да ненавижда това общество, не защото то се опитва за го изхвърли от себе си, а защото самите му характеристики пречат на човека да продължи по-нататък и го карат да се чувства като в затвор.
Важното да се отбележи тук е, че човекът е предприел СЪЗНАТЕЛНО променяне.Това не е познатото му течение.Да, течението ще се появи отсамосебе си и нещата ще започнат да се случват отсамосебе си, но те са изкуствени – читателят не бива да се заблуждава.Водовъртежът на събитията е като да разбъркваш чаша с вода – в началото лъжицата се върти трудно, като се получи завихряне, се върти лесно.Но ако спре да се върти, завихрянето ще утихне и в чашата отново ще настане покой.

Средата на живот трябва да бъде сменена – самото местообитание трябва да бъде сменено съзнателно, когато се почувства лекият, привидно естествен, поток на събитията.И именно тази физическа манифестация на смяна на средата с желаната представлява завършване на промяната, която човекът все чака да дойде.Той самият трябва да извърши физическия преход, точно както сам е започнал съзнателния преход.

Тук вече идва дума за тривиални физически микро-препятствия, които са различни за отделния човек.Трябва да се изгради ясна представа за желаната среда на съществуване и след като бъде изяснена, човекът трябва да я изгради възможно най-скоро.От това зависи цялото следващо развитие, защото целият напредък по въпроса е замразен, с постоянна заплаха от връщане назад, докато новата среда не бъде постигната.Само тя осигурява сигурното усвояване на постигнатото и предоставя бъдещите изгледи за действия.

verdin

Не съм ял нищо от 14.06 тази година, в името на експеримента.Надявам се този „експеримент“ да прерасне в същинското явление.
Първият ден се появи глад, но го игнорирах.От първата вечер започнах редовни аматьорски медитации с цел препрограмиране на тялото.Условията бяха, че тялото трябва да премине на режим на вътрешно хранене; трябва да се освободи от обвързаност с каквито и да е външни елементи; трябва да се развива и заздравява под действието на вътрешната светлина на съзнанието ми, което се явява представител на всемирното Съзнание.
На ред с това енергитичните упражнения(тибетските ритуали, споменати в този блог) остават редовна практика.

На втория ден се появи силна болка в сърдечната област.В рамките на няколко часа тя се разрастна и почти парализира дишането ми.За нея вече разказах в този блог, мислейки, че това е жлъчката, но съм грешал.

На 18.06 се появи също толкова силна болка в областта на гърлото, и конкретно в щитовидната жлеза.Болката ескалира значително, започна да ми пречи да дишам, да секва опитите ми за оригване и да ме боли при преглъщане.Не бях способен дори да си въртя гладата в двете посоки.
Когато си мислех, че не може да стане по-лошо, тогава отново се появи старата болка в сърдечната област и бързо възстанови предишния си размах.

Ушите ми заглъхнаха, очите ми се зачервиха и бялото им посивя, вените на главата ми изпъкнаха и пребледнях.В комбинация с това, пръстите на ръцете и краката ми бяха ледено студени, а челото и бузите ми горяха.Както си стоях прав, краката ми от време на време изтръпваха, все едно е притисната някоя артерия.Тъй като приличах на същество от компютърните игри и всички започнаха да се притесняват за мен и да ми повтарят, че изглеждам зле и човек не може да ме познае отдалече…в комбинация с това, че едва дишах и невероятно ме болеше всичко от сърцето до врата и ушите…изпаднах в известна паника и депресия.

Инстинктът ми подсказваше, че трябва да направя нещо.Измерих си ударите на сърцето в минута – 90.Това толкова понижи самочувствието ми, че реших, че е разумно да се върна към храненето.Затова при липса на какъвто и да е апетит и при болка при преглъщане, изядох два портокала, банана, две праскови и резън диня.
Стана ми по-зле – чувство на дискомфорт в стомашната област и гадене.Тъй като бях на работа в този ден, от мен се искаше да седя прав на входа на хотела, в който работя, 12 часа общо с кратки почивки.Искаше се изключителна емоционална воля да се правя, че ми няма нищо, при положение, че едва дишах.Беше ме страх от общественото мнение и влиянието на околните, защото в този момент дори вятърът можеше да пречупи волята ми за каквото и да е, камо ли колективът от моите колеги.

В онзи момент чувствах, че съм изпаднал в нищото.Всичките ми мечти(включително инедията) ми изглеждаха безразлични и безсмислени.Това автоматично омаловажи мястото, където съм сега и всичко, което съм направил.Имах чувството, че съм пропилял 20 години от живота си и сега съм се довел до състояние на стъпил с единия крак в гроба.Не знаех какво се случва, нима съм заслужил това от страна на битието след толкова време бурно мечтане и въжделения? Създателя можеше поне да ми остави малко надежда, вместо да ме закопае с истината.Идеше ми да се разплача.

Отново измерих ударите си в минута – 93.Вече бях уплашен.

Работният ден за щастие свърши и аз се прибрах вкъщи със самочувствието, че съм най-големия боклук и по-добре да се прибирам към моргата, вместо към Люлин.Довлачих се вкъщи, трудно успях да легна, тъй като промяната на положението на главата спрямо тялото засилваше болката в гушата.Едва заспах.След това, на 19.06 отидох на втория си ден работа и само Бог знае как за бога съм го преживял, защото болките останаха.Попреминаха същата вечер(на 19.06) и вече се чувствах по-добер, макарче не изглеждах така.Седнах на компютъра и започнах да се информирам.

Когато потърсих за „щитовидна жлеза“, намерих ето това:

„Щитовидната жлеза е малка ендокринна жлеза на шията – произвежда два основни хормона: около 93% Т4 в неактивна форма и около 7% Т3 в активна такава.Т4 се произвежда в самата жлеза, а в черния дроб се превръща в Т3. Основната роля на хормона й е да стимулира метаболизма и да влияе върху почти всяка функция на организма. Той взаимодеиства или има „кръстосан разговор“ с всички други хормони в тялото, включително инсулина, кортизола и половите хормони. Секрецията и освобождаването на тироидни хормони в щитовидната жлеза се регулира от система за обратна връзка в мозъка – хипоталамуса и хипофизата, които съответно произвеждат ТСХ и ТРХ. Ако всичко работи както трябва, ще произвеждате това, което ви е необходимо.
Т3 въздейства върху спецефични рецептори в ядрото на клетката, като съобщава на ДНК да включи в действие метаболизма, да увеличи изгарянето на мазнините в митохондриите и да накара всяка система в тялото да работи с точна скорост. Спокойно може да се каже, че няма процес в човешкото тяло, в който тези хормони да не вземат активно участие. Те контролират:
* дейността на главния мозък – нашия интелект до голяма степен е свързан с щитовидната жлеза;
* нервна система;
* сърцето;
* работата на белите дробове – участват в управленията на дихателните центрове в главния мозък;
* чувствителността на мускулите;
* апетита;
* обмяната на веществата – включително следят за правилното разпределяне на калция и фосфора;
* терморегулация – адаптацията към смяната на температурата;
Както се вижда, те са крайно необходими за поддържането на живота ни. Всякакви проблеми с щитовидната жлеза неизбежно водят до нарушение на нейната секреторна функция.
Отсраняването на проблемите с щитовидната жлеза е от голямо значение за здравословен метаболизъм. Става въпрос за подпомагане с хранителни добавки, физически упражнения, намаляване на стреса и възпленията, а понякога отстраняване на определени храни и пречистване от тежки метали и пестициди. „

Опипах областта на жлезата си пред огледалото, и установих, че тя е толкова подута, че можех ясно да определя границите й с пръстите си.Това обяснява притискането на трахеята и болките при преглъщане.
Това също така обяснява психичната ми нестабилност, напълно преебаната работа на сърцето и цялата система, топлинните аномалии навсякъде по мен и разбира се – липсата на апетит.

Как обаче са свързани всички тези неща и защо именно щитовидната жлеза?

1.Когато съм медитирал и насочвал волята си към настройване на организма на преминаване на „вътрешно хранене от вътрешната светлина на Съзнанието“, аз съм асоциирал директно щитовидната жлеза.Това е така, защото апетитът(инстинктът за хранене) е в нейната област, както и цялата работа на метаболизма иобмяната на веществата.Тя е започнала процес на изпълнение на моите команди и е предприела нужното развитие, започвайки от себе си.
2.Вегетарианството забавя ударите на сърцето в минута, това е медицински факт.Суровоядството ги забавя още повече.Логично е да се предположи, че инедията ще ги намали още повече.Така моите стремежи изискват реформиране и пренасторяване на базовата сърдечна функция, което със сигурност предвещава флуктуации.
3.Според същността на инедията(за това пише в книгата на Вердин, която имам мотивацията да преведа и да кача в блога веднага, щом изпитам информацията й върху себе си, с цел читателят да получава единствено качествена и отсята информация) ключовото в тялото е жизнената енергия.Когато тялото не харчи жизнена енергия за преработка и после за отделяне на храна, то има в пъти умножен запас от енергия за други функции – пречистване(в началото), имунна система(в началото), поддържане на развитието, телесна температура.Човек с висока жизнена енергия не е подвластен на външните температурни колебания, освен ако не се остави на външните внушения на времето.Той може да се чувства комфортно във всякакви климатични условия, независимо от дрехите.Така в началото телесната температура е на заден план, тъй като пречистването и имунната система спъват всичко след себе си, ако не са завършени и повечето жизнена енергия отива за ремонт на досегашния организъм.
4.Когато приемът на храна спре, след няколко дни(в зависимост от досегашния живот – при ядящите всичко е по-късно, при суровоядците е почти веднага) всички токсини, натрупани в тъканите, се освобождават оттам, за да могат да бъдат изхвърлени.Така в първите няколко дни на неядене, тялото претърпява висока степен на отравяне, защото всички, до сега складирани в тъканите, токсини вече попадат в кръвта и циркулират навсякъде из тялото(признах за общо отравяне е потъмняването или пожълтяването на очите).А какво предизвиква проблеми в житовидната жлеза? Точно така – определени храни, тежките метали и пестициди.

Тоест, когато житовидната ми жлеза е започнала реформите, които зависят от нея, тя е била спъната от циркулиращите в този момент токсини и боклуци в кръвта, приготвяни за изхвърляне.Това ме е довело до временна хипертиреоидизмична криза – характеризира се със симптоми на тахикардия – в леките случаи тя е между 90-120 удара в минута, в тежките – над 120.

„Превантивните мерки срещу проблеми с щитовидната жлеза, са:
* Не се прегрявайте и не се простудявайте. Не загрявайте с часове на плажа;
* Избягвайте ситуации и стрес, които може да ви накарат да се изнервите;
* Спете достатъчно, поне 7-8ч.;
* Не допускайте да претренирате;
* Отделете особенно внимание на положителните емоции.“

Това означаваше, че просто трябва да се наспя, да си направя тибетските упражнения и цял ден да си стоя вкъщи, пред компютъра(ако не ме натоварва) и да продължавам да съм уверен в себе си така, както до сега.И естествено – да продължавам с инедията, защото всичко ще се нормализира рано или късно.
Така и направих.Тази сутрин (20.06) гръдният кош ме боли много слабо, преглъщането все още е чувствително, но не болезнено, ударите в минута са 50.Всякакъв апетит и жажда отсъстват.

С тази мотивация реших да опиша това преживяване, за успокоение, подкрепа и информация на онези, които може би са решили също да вървят по пътя на инедията.

Имах намерение да ям, когато отида на работа.Бях си взел медено брашно(пшеничено пълнозърнесто брашно, ръжено пълнозърнесто брашно и нахутено брашно, омесени на тесто с мед).
Случи се така, че работата не беше спокойна и нямах възможност да ям веднага, затова прегладнях.Започна да се появява странна болка, която до сега не бях изпитвал – тръгна от диафрагмата и помислих, че съм много гладен.Изядох си тестото, но болката си остана.

Реших, че ще отшуми скоро и я игнорирах.Но тя се засили – разпростря се в цялата област на сърцето под гръдната кост и малко над диафрагмата и започна да боли зверски.Не можех да мърдам ребрата си от болка и затова дишах едва едва, колкото да поемам някакъв въздух.
Отдаде ми се възможност да ям маслини през тази нощна смяна, и затова изядох колкото можах от тях – помислих, че ми липсват сърдечни минерали като желязо, калий или калций…въпреки, че нямаше логика в това, тъй като приемах големи количества от всичко, с което бях запознат.

Болката отшумя чак на сутринта.

Оказа се, че това не е сърдечна болка, а болка от жлъчката.Тъй като предния ден бях ял предимно водни зеленчуци и ягоди.Реших да не пия излишно вода, ако не ми се пие, тъй като ягодите балансират водното съдържание в организма по естествен път.Следния ден не пих вода нито веднъж, отчасти заради болката при преглъщане, когато ме заболя гръдния кош.
Тъй като тялото ми беше в процес на детоксифициране и пречистване, поради липсата на достатъчно вода съм претоварил жлъчката, а тя е точно зад и над стомаха.Тъй като маслините помагат за пречистването на черния дроб и жлъчката, болката е отминала чак когато са били усвоени и ефектът е достигнал до тези органи.
Изяждайки меденото тесто съм влошил нещата, заради отделянето на стомашни сокове.Консумацията на маслините е внесла малко количество течности, но твърде недостатъчно.

Затова моят извод и съвет е – приемайте много и понякога нарочни количества вода, докато сте в период на смяна на режима на организма, за да оптимизирате и забързате процеса на пречистване.

Надявам се и Ви приканвам също да добавите интересна информация от своите наблюдения.

Този блог е главно информативен и по-малко дискусионен.Затова ви моля да пишете градивни, информативни и допълващи публикации относно цялостната идея на блога и контекста на онова, което коментирате.Можете да се запознаете с неговата концепция от темата „Същност“ и нейните подтеми.
За връзка с мен можете да пишете ма мейла ми „xaumana@abv.bg“.

„Спорт-Здраве“ не е послание или мисловният модел, който защитавам.Това е по-скоро дълговременното ми прозвище в интернет пространството и няма никакво отношение към идеята и основните цели на блога.

Надявам се тук да намерите полезна за вас информация, потвърждение на ваша информация или решение на ваши терзания или проблеми.Пожелавам на някои читатели да открият тук информацията и подкрепата, от която имат нужда, за да отключат промените в себе си.

Също така се надявам, че с ваша помощ цялостната идея ще се детайлизира и развие повече, отколкото сам човек е способен да го направи.